Маймуни албиноси: колко често се срещат белите маймуни и защо се случва това?

Белите маймуни, които се дължат на албинизъм, са рядко срещано явление сред приматите. Експертите разполагат с данни само за няколко екземпляра, което ги прави уникална гледка в дивата природа. Албинизмът е генетично заболяване, което се изразява в липса на меланин в кожата, косата и очите. Поради това може да причини проблеми със зрението и да направи маймуната по-податлива на слънчево изгаряне и рак на кожата.

Албинизмът се среща както при хората, така и при животните, но е много по-разпространен при хората. Въпреки това, откриването на маймуна-паяк албинос през 2015 г. показва, че и приматите могат да страдат от това заболяване.

Какви са възможните причини за албинизъм при маймуните?

Учените не знаят какви са причините за албинизма, но смятат, че той се дължи на фактори от околната среда и генетични фактори. Възможна причина за албинизма при маймуните например е кръстосването. Проучванията показват, че когато две животни с един и същ рецесивен ген за албинизъм се чифтосват, е по-вероятно потомството им да се роди с това заболяване.

Стресът, причинен от околната среда, също може да играе роля за развитието на албинизма.

Когато маймуните живеят в стресови условия, като силна жега или липса на храна, вероятността да развият албинизъм е по-голяма.

Какви са последиците от албинизма върху маймуната?

Албинизмът може да има различни неблагоприятни последици за маймуните. Той може да засегне всяка част от тялото, която произвежда меланин, включително очите, кожата, косата и вътрешните органи. При маймуните албинизмът може да причини проблеми със зрението, тъй като меланинът е необходим за нормалното функциониране на очите.

В резултат на това те често имат лошо зрение, което ги поставя в неизгодно положение при търсене на храна и избягване на опасности.

Маймуните албиноси са по-податливи на слънчеви изгаряния и рак на кожата, тъй като нямат естествена защита от ултравиолетовите лъчи на слънцето. Освен това бялата им козина ги откроява в горската среда. Неспособни да се маскират, те стават лесна мишена за хищниците. Понякога имат проблеми с намирането на партньор и могат да се изолират.

Едно проучване на шимпанзе (което е маймуна, а не маймуна) с албинизъм в дивата природа показва, че приматите могат да се сблъскат с агресия и от страна на своя вид.

Каква е разликата между левцизъм, частичен и пълен албинизъм при маймуните?

Левкизмът е пигментно състояние, което води до частична или пълна загуба на пигментация в организма на животното. От друга страна, албинизмът е вродено заболяване, което води до пълна липса на пигмент меланин в организма. И двете състояния могат да причинят бяла козина на животните.

Съществуват две форми на албинизъм: пълен и частичен. Пълният албинизъм е пълна липса на пигмент в кожата, косата и очите. Частичният албинизъм се отнася до по-ниски нива на пигментация или липса на такава в кожата и косата, но нормална пигментация в очите.

При маймуните албиноси с пълен албинизъм липсва меланин (външни слоеве) в меланофорите на ретината. Това състояние води до дефекти в цялостната обвивка на очите. Обратно, при маймуните с частичен албинизъм меланинът в меланофорите на ретината е намален или липсва. Но нормален меланин има и в други части на тялото.

Частичният албинизъм обикновено е по-лек от пълния албинизъм и може да не предизвика значителни проблеми със зрението. Пълният албинизъм обаче може да доведе до проблеми със зрението, като фотофобия (чувствителност към светлина), нистагъм (неконтролируеми движения на очите) и страбизъм (неправилно подредени очи).

Кои са известните случаи на албинизъм при маймуните?

Въпреки тяхната рядкост, учените отдавна документират случаи на левцизъм и албинизъм при много различни видове животни, включително примати. Всъщност в най-новата история има няколко съобщения за маймуни левци и албиноси.

Например през 2016 г. в зоологическата градина в Маями се ражда бебе маймуна-паяк с левцистичен произход. А през 2017 г. експерти забелязват група от четири макака албиноси в природен резерват близо до Банкок, Тайланд. Преди това една компания се занимава със снимане и забелязва две маймуни-паяци с левцистичен произход в дивата природа близо до долината на река Магдалена в Колумбия.

Освен това през 70-те години на миналия век в зоологическата градина Ноуланд Парк в Оукланд, Калифорния, са живели две подобни левцистични женски, потенциално от същия вид. Интересното е, че те са променили цвета си от златист до бял за три-четири години. Този случай е необичаен сред приматите и заслужава по-нататъшно проучване.

Въпреки това в научната литература са описани само няколко случая на маймуни албиноси. Често се споменава Снежинката, горилата албинос, но тя е маймуна, а не маймуна. Имало е и известна маймуна албинос, наречена Снежинката. д-р Хесус Мануел Васкес от университета във Валенсия, Испания, е изучавал Снежинката в продължение на години.

Този примат е белоглава маймуна капуцин, родена в дивата природа, която живее до 26-годишна възраст. Той е един от малкото маймуни албиноси, които учените са документирали в дивата природа.

Макар че тези наблюдения са интригуващи, те са и донякъде обезпокоителни, тъй като приматите с левцизъм или албинизъм са по-податливи на хищници и други опасности. За щастие повечето случаи на примати с левцизъм или албинизъм се случват в плен, където гледачите им могат безопасно да ги наблюдават и да се грижат за тях.

За съжаление, досега не е известно лечение на нито едно от тези състояния. Въпреки това много от засегнатите животни могат да водят здравословен живот при подходящи грижи и лечение.

Маймуните албиноси: видовете паяци на 2015 г.

На 27 юли 2015 г. в Катакамас, Оланчо, Хондурас, беше наблюдавана млада женска маймуна паяк албинос на шестмесечна възраст в плен. Тази маймуна паяк албинос е първият документиран случай на албинизъм при този вид маймуни и е безценна за продължаващите изследвания.

Ловец я уловил в дивата природа в Сан Педро де Писихире, Хондурас. Това бебе маймуна-паяк има всички характеристики на пълен албинизъм - липсва пигментация по цялата повърхност на тялото, включително и по ириса.

Това забележително откритие дава ценни сведения за генетиката на албинизма и ни помага да разберем по-добре това рядко заболяване. Бъдещите изследвания на този човек могат да доведат до нови методи за лечение на албинизма и да подобрят разбирането ни за причините и последиците от него.